Здравейте!
За мен това е всеки обем, в размерите на който участват
еталоните на вечността. Те го зареждат с енергия и завършеност и го въвеждат в баланс и хармония с всички системи и структури, които си взаимодействат с него.
В тази публикация ще ви запозная с няколко основни положения от познанието за структурирания обем. Цялата информация за него ще можете да прочетете във втората ми книга, която пиша в момента. Тя е плод на изследванията ми върху силата и въздействието на тези
удивителни и специални числа и представлява следващо, по-дълбоко ниво на познание върху тях.
Отново ще отбележа, че всичко това е било известно в най - дълбоката древност. И то на изключителни нива на познание и практическо приложение. Нашите съвременни напреднали технологии са далеч назад в сравнение с това, което са знаели и използвали древните жреци, архитекти и инженери. Това са били технологии, основани на принципите на въздействието и силата на
еталоните на вечността.
Спирам до тук с теорията. Нека сега разгледаме практически примери за структуриран обем. Основната характеристика, която ще разглеждаме в тези примери е, колко устойчиви са тези структури на въздействие от енергията на естествената околна среда и времето, без намеса от човека.
На фиг.1 виждаме правилен обем, наречен Куб.
Знаем от математиката основната характеристика на този обем - всички негови ръбове в пространството са под прав ъгъл, равни са и имат дължина а, където а е произволно число.
 |
Фиг.1
|
Големината на този обем е равен на
а*а*а кубични мерни единици (куб. м. е.). Подчертавам, че това е правилен обем, а НЕ структуриран обем. Тоест, в този обем няма участие (въздействие) на
еталоните.
Такава идеална форма в природата няма. Тя може да се види само на страниците в учебниците по математика или някъде в практиката, като изработка от човека.
Природата не търпи такива форми. Тя или ги разрушава ( ако са от крехък материал), или ги преобразува във форми, подчинени на
еталоните.
Опитайте да съхраните формата на един куб, като го изложите на природните сили:
- ако го поставите в река, водата ще го превърне или в овал, или в пясък;
-ако го поставите на температурни амплитуди ( студ или жега), много скоро влагата по него ще се превърне в лед и ще започне да прави пукнатини, които в крайна сметка ще го разрушат. Жегата ще го нагрява и разширява, през нощта ще го свива и накрая резултата отново ще бъде разрушение;
- ако го поставите на вятър, той ще захване площта на една от страните му и ще го запрати силно в някоя по-твърда преграда, която ще го разруши или деформира,
- и т.н., и т.н.
Оказва се, че тази красива и правилна идеална форма не е подходяща за практическо приложение. Тя не може да се впише в законите, които доминират в заобикалящата ни среда, където всичко е подчинено на въздействието и силата на
еталоните.
Изводът е, че ако използвате такава форма на практика, колкото и голям размер а да вземете за този куб, живота му няма да е продължителен и функционален.
Има обаче една пространствена форма с прави ъгли между всички ръбове, на която куба се явява частен случай и която ще разгледаме след малко. За разлика от куба обаче, тя може лесно да се превърне от неструктуриран обем в същия по форма, но структуриран обем. Така тя може да стане заредена енергийна структура. Древните са владеели това познание до съвършенство. Но затова, след малко.
Сега идва ред на втория пример за правилен и идеален, но вече структуриран обем ( фиг.2)
Сферата.
Който и учен да попитате, коя е най-съвършената естествена форма във вселената, ще ви даде този отговор - сферата.
Фиг.2
Тук съм избрал големината на диаметъра на сферата да е равен на размера на страната а на куба от фиг.1.
Нека да разгледаме кои
еталони участват в този съвършен обем. От формулата за обема на тази сфера веднага ще разберем, че един от тях е
числото Пи = 3.1416, т.е.:
Големината на обема = 4 / 3 * 3.1416 * R * R * R куб. м. е.,
където R е радиуса на сферата и в нашия случай е равен на : R = d / 2 = a / 2
Горната формула ще представя по друг начин, тъждествен на горния израз и ще видите, че има и друг
еталон, който може да формира големината на този обем.
Заместваме това равенство във формулата за Големината на обема и получаваме:
Големината на обема = 4 / 3 * 3.1416 * а / 2 * а / 2 * а / 2 куб. м. е.
След елементарно опростяване и пресмятане стигаме до следния израз:
Големината на обема = а * а * а * 0.5236 куб. м. е.
Получихме формулата за обема на сфера във вариант, който показва силата на
еталона 0.5236 (или т.нар. в древността "царски лакът" ).
Виждаме как същия обем като на куба ( а * а * а куб. м. е.) тук се трансформира в обем на сфера под въздействието на еталона 0.5236.
Горният израз води до много изводи, въпроси и отговори на въпроси. Като например защо най-свещения еталон на древен Египет е бил "царския лакът"? Това подробно разглеждам във втората си книга и в
части от първата. Тук само ще отбележа, че древните са го използвали за да създадат мощни енергийни структурирани обеми ( като Великите Пирамиди), като са използвали големини на обеми, кратни на обемите на сфери.
Примерите за естествени форми като тази на сферата са безброй: от микро - до макрокосмоса това е предпочитаната форма за развитие. Защо? Отговорът е много прост - така природата пести място и създава движение. При една и съща височина, широчина и дълбочина на обекта( размер а = d ),
еталонът 0.5236 създава обема на сферата почти два пъти по - малък от размера на куба (фиг.3). Да не говорим за правите ъгли и ръбове на куба, които са съпротивление за всеки един естествен процес на развитие.
Фиг.3
Числото Пи създава завършеността на този обем и способността за свободното му движение във всички посоки на пространството. Всички знаем, че допира на сферата с равнината е само в една точка. По този начин числото 3.1416 създава движение в произволно избрано направление. Нашите съвременни технологии са усвоили почти до съвършенство използването на тази функция в еталона Пи = 3.1416 - огледайте се в бита около вас и ще видите изобилие от произведени структурирани обеми като сфери, цилиндрични и конични форми.
Другият еталон (
царския лакът), според мен обаче крие много по - голяма сила на въздействие в тези форми и тепърва ще се преоткрива от науката и техниката.
Спирам дотук за силата и възможностите на структурирания обем - сфера.
За нея ще можете да научите много повече в следващата ми книга. Ще разберете също, че сферата може да създава много енергия, ако се включат в нея по определен начин още от
еталоните.
Сега нека да разгледаме накратко следващия пример за пространствен обем, както ви обещах по - горе (фиг.4).
Паралелепипеда.
Фиг.4
Тази форма се характеризира с прави ъгли между всички страни, но височината ( с ) , широчината ( b ) и дълбочината ( а ), са различни по големина. Така куба от фиг.1 се явява частен случай на паралелепипеда, където всички ръбове бяха равни по големина.
Ако изберем произволни цели числа за размери на този паралелепипед, ще получим същата неустойчива, крехка и с кратък живот форма, както куба.
Нека изберем например с = 4 , b = 5 и а = 3 цели мерни единици. Получаваме:
Големина на обема = а * b * с = 3 * 5 *4 = 60 куб. м. е.
Както и в първия пример, тези обеми са крехки, нестабилни и имат сравнително кратък живот. Вижда се, че тук ( както и в примера с куба ) няма присъствие на
еталоните.
Предимството им пред куба е само в това, че могат да се застъпват по широките си страни. Това се използва например в зидарията, където стените се изграждат от такива застъпени правилни обеми ( тухли ). Доколко имат дълъг живот, можете сами да си отговорите, ако оставите такава стена без защитно покритие ( мазилка или изолация) на въздействието на естествената околна среда, т.е. на
еталоните и природните сили.
Как тогава архитектурни структурни шедьоври като Пирамидите в Гиза са оцелели до днес, след като са изградени от каменни блокове с формата на паралелепипед? Освен това самия обем на всяка пирамида всъщност се явява една трета от обема на съответния паралелепипед.
Явно тази пространствена форма крие в себе си голям потенциал, който ние ( съвременните хора) много слабо познаваме.
В много дълбока древност обаче са имали задълбочени знания и умения в тази област. (Това повтарям вече доста пъти и ще го повтарям занапред и в бъдещите си публикации, с риск да разбуня духовете на научната общност, но фактите достигнали до нас са категорично потвърждение на моята хипотеза.)
И така, как можем да превърнем на практика обема на един произволен паралелепипед в структуриран обем със същата форма? Лесно е.
За да не става дълга статията обаче, четете за това в следваща публикация.
