"Какво виждате, професоре?"

Здравейте!

Поради множество запитвания от страна на читателите, в тази и в следващите публикации ще помествам определени части от книгата ми. Желая ви приятно четене!

ЕТАЛОНИТЕ НА

ВЕЧНОСТТА

        1.  Пролог 

Беше  ранния следобед на един петък.

На платото Гиза всичко течеше в обичайния си порядък. Потокът от ентусиазирани туристи беше непрестанен. Идваха, за да усетят нещо различно и си тръгваха удивени, възхитени и заредени от великолепието на Великите Монументи.

Картината се допълваше от кервани с камили и бедуини. Те бавно се движеха по прашните пътища на пустинята, а слънцето и вятъра неумолимо създаваха поредния горещ и задушен ден. Всичко се движеше и жужеше. Само Сфинкса и Пирамидите стояха мълчаливо и тайнствено на местата си.

Недалеч от тях, на един голям камък насред пустошта, седеше и ги наблюдаваше професор Крайс, виден експерт по история на математиката.

Той  стоеше като вцепенен и вече не помнеше от колко време е на това място. Мислите му трескаво се прескачаха, а очите му бяха като омагьосани и не можеше да откъсне погледа си от Монументите.

„Всички отговори на въпросите ви се крият в еталоните на вечността. Търсете ги в размерите на Пирамидите и Сфинкса“ - още звучаха в ушите му  думите на непознат  човек, седнал до него преди два дни на пейката в един парк.

Веднъж в месеца професора изнасяше публична лекция по различни теми, свързани с историята на математиката. Мястото беше във Факултета по история на Университета в Мюнхен, а достъпът - свободен за всички любители на древните загадки.

След всяка такава изява той обичаше да седи на някоя пейка в близкия парк и да релаксира. Така направи и след последната си лекция. Отиде в парка и седна на една пейка, гледайки разсеяно великолепието на природата.

- Всички отговори на въпросите ви се крият в еталоните на вечността - чу тих глас до себе си.

- Какво?  Какво искате да ми кажете? – сепна се той. Беше толкова погълнат от мислите си, че не усети кога е седнал някой до него на пейката.

Непознатият го гледаше спокойно и приветливо.

- Добър ден, професоре! Вие не ме познавате, казвам се Пи. Аз съм редовен посетител на вашите публични изяви. Слушах внимателно днешната ви лекция за еталоните в Древен Египет и разбрах, че е време да поговоря с вас.

- Какво искате да ми кажете? , повтори професора. Подобни разговори с непознати почитатели го изморяваха и натоварваха, тъй като обикновено се налагаше да обяснява наново някои части от презентациите си.

- Чували ли сте за еталоните на вечността? – попита тихо Пи.

Професорът отегчено промърмори:

- Вижте, съжалявам за очакванията ви към мен, но се чувствам изморен и е време да си вървя. Благодаря ви за интереса към лекциите ми и ако мога да съм полезен с нещо, напишете въпросите си в имейл и ми ги изпратете. Ще ви върна отговор възможно най-скоро.

След тези думи той се изправи и направи няколко крачки.

- Всички отговори на въпросите ви се крият в еталоните на вечността. Търсете ги в размерите на Пирамидите и Сфинкса – чу ясен и твърд глас отново зад себе си.

- Откъде знаете какви въпроси ме вълнуват и къде, по дяволите, ме пращате да търся отговори? – избухна професора. - Вие подигравате ли се с мен?

- В размерите на Пирамидите и Сфинкса има скрито древно математическо познание,  много по старо от цивилизацията на Древен Египет – тихо, но категорично произнесе непознатия.

Професор Крайс се обърна онемял, с  широко отворени очи. Колко безсънни нощи беше прекарал в търсене на закономерности и връзки между Великите Монументи. Това беше негово дългогодишно изследване на размерите им, за което не беше споделял с никого. За съжаление, резултатите му  дотук бяха доста скромни. Откъде знаеше човека срещу него за това?

- Откъде? Как … научихте ? – заекна той.

- Вижте, това е дълга история. Някой ден се надявам да ви я разкажа. – усмихна се Пи.- Просто приемете факта, че когато ученика е готов, учителя винаги идва. Вие сте избран за ученика, който трябва да възстанови това загубено познание. Аз обаче не съм учителя, а връзката му с ученика. Тоест, с вас.

- А защо тогава не изпълните тази мисия вие, господине? Защо не възстановите това познание без мен? – попита професора.

- Ще повторя, за да ме разберете правилно. Избраникът сте вие. Зад всяко нещо на този свят има определени природни закони които го пораждат, дават му мисия и необходимите ресурси, за да съществува за конкретно време. Накрая най-важен е резултата. Вие сте известен експерт в областта на числата и преподавател. Вашата  мисия е да откривате и да популяризирате математически  знания от древността, които биха помогнали на съвременната наука да се развива. Недостатъкът при вас е в ортодоксалното, логическо мислене. То  пречи да виждате очевидни и смайващо прости математически зависимости и еталони, а те крият в себе си огромна сила и взаимодействие.  На мен ми бе дадено готово това познание и моята мисия е да го пазя, докато не открия подготвения ученик, на който да го предам за популяризиране. Представете си само, колко хора в момента по света биха повярвали на непознат и неизвестен човек като мен, ако се изправя от вашата трибуна и започна да говоря за древните еталони на вечността.

Професорът се върна и седна отново на пейката.         

 - Признавам си, господине,  уцелихте темата, която ме вълнува и не ми дава покой. За съжаление, по нея нямам почти никакво развитие в своите изследвания. Слушам ви. Какво имате да ми кажете за Пирамидите и Сфинкса?

Господин Пи се усмихна загадъчно и промълви:

- Знаете ли колко време зрее една ябълка?

- Моля? – професора не очакваше такъв въпрос.

- Вижте, ние започнахме разговора преди около час. Представете си за момент, че това е току-що завързал мъничък зелен плод от ябълково дърво. Според вас колко време е необходимо на този плод, за да стане зряла, сочна и вкусна ябълка, годна за ядене?

- Незнам, не съм се замислял върху такива въпроси – промърмори професора. Вижте, имам много ангажименти и не смятам да посветя целия си ден в размишления относно зреенето на ябълката.

- Отговорът, професоре, е: колкото време, влага и слънце е необходимо, за да може да се консумира този плод. Днешният ни разговор  върху темата за Пирамидите и Сфинкса е точно като мъничък  ябълков зародиш. Нали не очаквате днес или след няколко дена този плод да узрее и да става за ядене.  Или в случая с вас – за такова кратко време да осъзнаете цялото познание, което ви предстои да откриете в тези Монументи?

Най–важният въпрос в момента е друг. Бих искал да ми кажете - готов ли сте да започнете с усвояването на това познание или ви е необходимо още време?

Ако не сте готов, ще ви разбера. Но помнете, че времето и шанса не чакат никого. Този разговор ще бъде отнесен от времето като откъснат от вятъра малък ябълков зародиш, а шансът да узрее ще бъде даден на някой друг, по – подготвен зародиш.

И още нещо – всичко, получено на този свят си има цена. За това познание ще трябва да платите с труд, пот, жертви на комфорт, всеотдайност, ентусиазъм, търпение и постоянство. Такива са законите на Вселената, не можем да избягаме от тях.

Пи спря да говори и двамата потънаха в мълчание.

Професор Крайс  усети странно свиване в стомаха си. Като че ли тръпки  преминаха по целия гръбначен стълб и силни спазми стегнаха областта на корема му. Това вътрешно усещане не лъжеше – беше го изпитал няколко пъти в живота си, когато трябваше да взема важни решения. Разбра, че това беше един от редките такива моменти.

И все пак…Ако приемеше това предизвикателство, какво щеше да се случи с всичките ангажименти в колегията, лекциите и публичните му изяви?

Професорът изведнъж осъзна, че от години нямаше нищо ново в презентациите му. Това, с което можеше да се гордее, бяха само натрупаните задълбочени математически познания и развитите до съвършенство ораторски умения. Публичните му изяви бяха просто едно успешно популяризиране на тези познания.

Някак си спонтанно разбра , че нямаше развитие на изследванията си, защото беше изчерпал всички източници на информация в тази област. Беше се превърнал в обикновен преподавател, а не в изследовател. Това го потискаше от доста време, но чак сега го проумя.

- Готов съм!  - чу собствените си думи професора и се сепна. Дори не усети, че ги изрече изправен, крачейки напред назад до пейката.

Имам колеги, които ще помоля да вземат хорариума ми от лекции пред студентите. Нуждая се от творческа отпуска, в която да спра преподаването и да събера мислите си. Искам да разбера това, за което ми говорите. Наистина го искам! Това е вътрешно усещане, което ме изгаря и прави безсънни нощите ми.

- Радвам се за вас, професоре! – усмихна се Пи. - Вие се оказахте наистина подготвен зародиш.

 

2.Какво виждате, професоре?

- Кажете ми сега, продължи Пи, кога за последно посетихте Пирамидите?

- Посещавал съм ги много пъти. Това е част от професионалната ми подготовка. Последно бях там  преди две години. Защо питате?

- Първото нещо, което трябва да направите в усвояването на познанието за размерите на Монументите, е да отидете там и да имате визуален контакт с тях.

Направил съм резервация на ваше име за полет до Кайро в петък сутринта. Оттам знаете как да стигнете до платото Гиза. Билетът е двупосочен и ще се върнете обратно в събота след обяд. Вървете и ги наблюдавайте непредубедено. Като любопитно дете, а не като професор по история на математиката.

- Но… - опита се да възрази професора.

- Да? – повдигна вежди Пи. - Какъв е проблема, не сте готов за пътуването ли? Вижте, това е само началото. Вие получихте шанс. Разберете, че за да имате успех, възможно най-скоро трябва да сте там и да започнете да възприемате това, което ще видите.

Професорът седеше и мълчеше. Главата му беше празна, представите му объркани, а стомахът му не спираше да се гърчи в спазми. Да, част от цената щеше да е нарушената зона на комфорт.

- Имам още нещо за вас – чу той гласа на Пи.

Непознатият извади малък лист и надраска нещо на него. После го сгъна и му го подаде.

-  Това е малък тест, какво умеете да виждате, професоре. Моля ви, сега не отваряйте този лист и не ми задавайте въпроси. Когато се приберете, разгледайте внимателно рисунките. После напишете бавно и четливо на чист бял лист какво виждате в тях. Трябва да знаете, че това е особено важно, за да проумеете всичко, което ви предстои в усвояването на това познание.

Утре ще ви чакам по същото време тук в парка. Тогава ще продължим разговора си по темата. Желая ви ползотворен ден!

След тези думи Пи се изправи и му подаде ръка. Професор Крайс сякаш излезе от унеса си, стана оживено от пейката и също стисна здраво ръката му. С дълбока въздишка на облекчение се усмихна и каза:

- Благодаря ви за разговора, господин Пи! Ще летя в петък до Кайро. Вие ми показахте моя истински хоризонт, който да следвам. Не знам как го направихте, но запалихте голяма искра в мен. Бях спрял да търся, просто преподавах. Ще се радвам да се видим утре отново тук. Довиждане!

След тези думи професорът бодро закрачи по алеята. Нямаше търпение да се прибере и да разгледа какво му беше надраскал Пи на листа.

След около час професор Крайс вече седеше на бюрото си и гледаше рисунките. Беше леко...